Автор: Анди Уотсън

Превод: Ганчо Загорски

Редакция: Теодор Леков

Бележки на автора:

Тази статия изразява една странична гледна точка дотолкова, доколкото като неин автор аз не съм нито майстор, нито дори опитен инструктор по джодо. Вярвам, че лицемерната скромност е толкова лоша, колкото и арогантността, поради което няма да твърдя, че съм начинаещ в корю джодо. Смятам себе си за „жаден" за нови знания ученик в това изкуство и за щастие съм имал късмета да бъда обучаван от отлични учители.

Произходът на знанията ми може да бъде проследен през токийската линия на Шинто Мусо Рю (SMR) джодо, започвайки от моя пряк учител Крис Мансфийлд сенсей, 7-ми дан, ренши; Ишидо Шизуфуми сенсей, 8-ми дан, кьоши; Хирой Цунецугу сенсей, 8-ми дан, ханши; Шимицу Такаджи сенсей, 8-ми дан и т.н.. Изключително високо оценявам възможността, която имах, да срещна и да получа ценни наставления от Намитоме Шигенори сенсей, 8-ми дан, ханши, и Йано Шоичиро сенсей, 8-ми дан, ханши (и двамата представители на линията Фукуока).

Настоящата статията е базирана на моите разбирания за корю джодо, поради което всички грешки и погрешни интерпретации са лично мои.

Бих искал също така да благодаря на всички, които през годините ме засипваха със снимки. Вече съм забравил за използването на кои снимки съм успял да получа разрешение. Ако намерите ваша снимка, която не желаете да използвам в статията си, моля да ме уведомите.

................................................................................................................................................................

Извън Япония и в страните членки на Международната Кендо Федерация, Шинто Мусо Рю корю джодо се практикува значително по-рядко в сравнение с Зен Нихон Кендо Ренмей (ZNKR) Сейтей джодо. Опитът ми във и извън Япония показва, че много групи от практикуващи предпочитат да изучават само Сейтей поради схващането, че дванадесетте кати в тази система съдържат всичко, което е нужно за задоволително израстване и за разбиране на същността и принципите на джодо.

Смятам, че Шинто Мусо Рю (корю) джодо (или джоджуцу) предлага толкова обширен, интересен и обединяващ поглед към обучението по джодо, че би било наистина жалко то да не се практикува и изследва, а практикуващият джодо да се лиши от възможността да се запознае с Шинто Мусо Рю в цялото му многообразие.

Шинто Мусо Рю (корю) джодо обхваща две основни области: обучение с джо (къса тояга) като основно оръжие и обучение с други оръжия. В допълнение към техниките с джо съществуват и различни техники за отнемане на оръжие (джо), така че практикуващият  всички аспекти на школата, се запознава с широк спектър от техники при боравенето с различни оръжия (сого буджуцу или всеобхватна бойна техника).

Накратко ще спомена системите за работа с допълнителни оръжия, доколкото съществува силна връзка между тях и основните техники с джо:

(Касуми) Шинто Рю кенджуцу

Включва поредица от дванадесет форми (ката) по двойки, осем от които са тачи (дълъг меч) срещу тачи, а останалите четири - тачи срещу кодачи (къс меч).

Иккаку Рю джутеждуцу

Включва две групи от дванадесет форми, в които се използват джуте (желязна палка) и тессен (бойно ветрило) срещу противник, въоръжен с тачи (дълъг меч).

Итасу Рю ходжоджуцу

Широк спектър от техники за завързване с въже. Съществуват три нива на обучение: ге (ниско), чу (средно) и джо (високо).

Ишин Рю кусаригамаджуцу

Включва две групи от упражнения: омоте (лице) и каге (сянка), всяка една, от които съдържа по дванадесет различни техники, както и отделно ниво оку (тайни или „вътрешни") техники, използващи кусаригама (сърп с верига).

Учида Рю танджоджуцу

Съдържа дванадесет кати, в които се използва къса тояга или бастун.

Катите с джо като основно оръжие са централен фокус на корю джодо. Обучението по Шинто Мусо Рю джодо включва следните нива:

- Омоте (лице или повърхност, външна форма);

- Чудан (средно ниво);

- Ран ай (откриване на хармонията);

- Каге (сянка);

- Самидаре (ранен летен дъжд);

- Гохон но мидаре (пет форми на хаоса);

- Окуден (тайно или „вътрешно" обучение).

За тези, които се готвят за свидетелство за пълно овладяване на техниките на школата (менкьо кайден), има поредица от форми, които според историята отразяват оригиналните упражнения, измислени от самия основател Мусо Гоносуке. Предполага се, че тези пет упражнения, известни като Хиден гокю, съдържат всички елементи на джодо, от които са били създадени останалите кати. Независимо дали това е истина или не, обстоятелството, че кандидатите за менкьо кайден трябва да овладеят 65 кати с джо и безброй упражнения със спомагателни оръжия, означава, че техните умения в Шинто Мусо Рю джодо би трябвало да бъдат на достатъчно добро ниво.

Главната цел на настоящата статия е да представи основните техники с джо в корю, както и смисъла на отделните нива. Изложените виждания могат да бъдат трудни за възприемане за тези, които за пръв път изучават различните техники - сами по себе си движенията в отделните нива изглеждат сложни, а някои от катите са отчайващо дълги. Като класическо японско бойно изкуство, корю съдържа различни слоеве, осигуряващи не само външно развитие на техниките, но и вътрешна промяна в състоянието на духа и усета на трениращия. Практикуващите иайдо/иайджуцу са запознати с начина, по който обучението се отразява върху способността на ученика да прониква в системата от бойни техники и по този начин все повече да задълбочава своето разбиране за изкуството. Простото запознаване с нови техники и възприемането им като поредната серия от упражнения на тялото е в пълно противоречие със същността на обучението. Не трябва да се забравя, че има важна причина техниките да са събрани и обособени в отделни групи.

За повечето класически японски бойни изкуства може да се каже, че съдържат грубо три основни нива на обучение. Общо е също така обстоятелството, че всяко ниво на обучение има характерни за него цели:

- ниско (основно) ниво: с фокус върху техниката и с някои бележки във връзка с дистанцията и с времевото синхронизиране между противниците;

- средно ниво: с фокус върху дистанцията, времевото синхронизиране, плавното движение и скоростта;

- високо ниво: с фокус върху вътрешния усет (дух) на практикуващия и върху изграждането на заншин;

Подобна обосновка на нивата се открива и в обучението по Шинто Мусо Рю корю джодо.

Следващата част от статията съдържа, както превод на описанията на групите от кати в корю джодо, дадени от Шимицу Такаджи сенсей (в курсив), така и коментари за някои други аспекти на нивата, които научих от своите учители по време на краткото си обучение по джодо.

Омоте (лице)

„Тези дванадесет форми включват ефективно използване на тялото и честа смяна на техниките. Необходимо е да се изпълняват при коректно използване на основните техники."

Шимицу Такаджи

Думата „омоте" означава външна (повърхностна) или предна (лицева) страна. Тя често е използвана в характерните за кобудо двойни техники като антоним на термина „ура" - вътрешна или задна страна. В настоящия контекст думата е използвана, за да внуши че обозначаваната с нея група от кати образува външното техническо проявление, лице на Шинто Мусо Рю джодо. Шест от формите тук са използвани при съставянето на дванадесетте кати в Зен Нихон Кендо Ренмей Сейтей джодо, а катите суигетцу и шамен понякога се разглеждат като допълнение към групата омоте (както и относително рядко практикуваната форма, известна като учиотоши).

Катите от нивото омоте трябва да се упражняват редовно при спазване на ясно установено темпо. Техниките се изпълняват в тяхната пълна амплитуда с големи и широки движения. Дори и в тази първа група от форми, шиджо (практикуващият с джо) понякога е приканван да изпреварва атаката на учидачи, като отношението на реакциите им във времето варира в различните кати. Макар и това да доведе до несъгласуване на движенията на практикуващите, те се насърчават да изпълняват техниките точно и коректно.

Имената на катите в тази група и техните приблизителни преводи са, както следва:

1. Тачиотоши (падащ меч)

2. Цубавари (разбиване на защитата)

3. Цукизуе (достигане до целта)

4. Хиссаге  (придърпване на меча)

5. Сакан (мушкане от ляво)

6. Укан (мушкане от дясно)

7. Касуми (мъгла)

8. Мономи (да видиш нещата)

9. Касаношита (под широка шапка)

10. Ичирей (единична дъга, линия)

11. Нейанучи (в стаята)

12. Хосомичи (тесен път)

(интерпретациите на имената на формите са от Крис Мансфийлд)

В тази група могат да бъдат открити следните основни техники (кихони) от тандоку доса (самостоятелни упражнения на отделните движения):

- хонте учи;

- гякуте учи;

- хикиотоши учи;

- каеши цуки;

- кури цуки;

- тай атари;

- цуки хазуши учи;

- тай хазуши учи;

Усвояването на тази група от кати предоставя на учениците мнозинството от основни техники (кихон), както и по-голямата част от катите в Сейтей. Често старшите членове на нашата асоциация посочват, че няма смисъл да се изчаква с изучаването на корю джодо до усвояването на всички кати от Сейтей джодо. Аз лично поддържам това становище - някои от катите в Сейтей са много по-сложни и предизвикателни от останалите кати от нивото омоте в корю джодо, които не са включени в Сейтей джодо.

Чудан (средно ниво)

„Чудан техниките съдържат 12 форми. Като цяло в тях има много движения, които трябва да бъдат изпълнени мощно и със сила, поради което, за да се разбере съдържанието на чудан, се изисква адекватно усещане и редовно практикуване."

Шимицу Такаджи

„Чудан" означава „средно" ниво. В Шинто Мусо Рю джодо се предполага, че ученикът е достигнал относителна вещина в техниките през своята омоте практика. По време на семинар по джодо, Отаке Тошийуки сенсей, 8-ми дан, кьоши от Канагава, посочи, че предназначението на нивото чудан е „да укрепи уменията на практикуващия при работата му с джо чрез упорити и повтарящи се тренировки, като катите от това ниво трябва да се изпълняват с известна сила. По това нивото чудан се различава от нивото омоте, чиято основна цел е научаване на техниките и разбиране на значението на дистанцията и на времевото синхронизиране между противниците".

Впоследствие разбрах, че катите от нивото чудан се изпълняват по сходен начин с хая нуки в иайдо, т. е. с фокус върху плавното и непрекъснато движение. Моят учител внушаваше у нас необходимостта от ефективно използване на джото и извършване на изпреварващи движения, както например при хикиотоши учи, когато движението на шидачи започва преди учидачи да е заел окончателно сейган но камае. След като бъде завършен ударът с джото, последващото семе се осъществява от шидачи много по-плавно с отдръпването на меча.

Понякога изглежда, че катите от нивото чудан се изпълняват припряно - схващане, което според моя опит е базирано на навика да виждаме малки паузи между отделните движения. В нивото чудан се цели да бъдат премахнати паузите между техниките, като практикуващите се насърчават да се съсредоточат върху ускорението, вместо върху скоростта.

Имената на формите в тази група и техните приблизителни преводи са, както следва:

1. Ичи рики (единична сила)

2. Оши зуме (отблъсквам)

3. Мидаредоме (спиране на безредието)

4. Уширо зуе (зен) (тояга отзад - вариант 1)

5. Уширо зуе (го) (тояга отзад - вариант 2)

6. Тайша (въртящо се колело)

7. Кенгоме (влизане в пролуката)

8. Кирикаке (неуспешното сечене)

9. Шиншин (истинско предимство)

10. Рай учи (мълния)

11. Йоко гири доме (спиране на странично сечене)

12. Харай доме (спиране на напречно сечене)

13. Сейган (прицелване в очите)

Някои учители включват Ран ай в катите от нивото чудан (Шимицу сенсей не я включва, въпреки че неговите наследници го правят), като се смята, че Ран ай е много по-нова ката в сравнение с останалите кати от нивото чудан.

От нивото чудан са включени три кати в Сейтей джодо, въпреки че катата сейган има леки технически вариации в своя край. Катите от това ниво представят следните основни техники (кихони):

- гякуте цуки;

- маки отоши.

Ран ай (от ред към хармония)

„Ран ай представя пълното разнообразие от Шинто Мусо Рю техники, изпълнени последователно като една ката. Тази ката не е записана в оригиналния каталог на катите с джо и поради това не е ясно през коя епоха е била създадена, но исторически се предава от известно време насам. Катата изисква способност за вземане на инициативата, като се използват слабостите на другата страна и се създава напрежение между двама еднакво интелигентни противници; тя е най-дългата от катите, поради което се доближава в най-голяма степен до реалната бойна практика и трябва да се изпълнява елегантно и красиво. Тази ката е включена в Зен Нихон Кендо Ренмей Сейтей ката под номер 12"

Шимицу Такаджи

Изследването на Ким Тейлър изказва предположението, че катата Ран ай е била създадена през периода Бакумацу, когато властта в Япония е била върната обратно в ръцете на императора. През тази ера, когато хаосът е бил поставен под контрол, създаването на Ран ай е отразявало като огледало това, което е ставало в държавата.

Както беше споменато по-горе, Ран ай представлява последната ката от Сейтей джодо и представя последните основни техники:

- кури ханаши;

- до барай учи.

Тази ката изглежда най-дългата и най-сложната от корю катите, макар че бих могъл да я сравня по съдържащите се в нея множеството отделни техники с някои от катите от нивото Гохон но мидаре.

Написаното от Шимицу сенсей отразява напълно начина на изпълнение на катата. Последователно осъществяващите се във времето отливи и приливи, при които някои части се извършват мълниеносно, а други замръзват във времето, съпровождат битката между опонентите, която се печели по-скоро чрез оказваното напрежение, отколкото чрез динамично движение.

Нивото Ран ай съдържа две кати - една, изпълнявана с одачи (обикновен меч) и една с кодачи (къс меч). Включените в катата движения обаче остава едни и същи.

Каге (сянка)

„Нивото каге се състои от 12 кати. Всяка една от тях носи същото име като тези от нивото омоте. На ниво каге обаче катите имат различно съдържание. В каге няма някакви специални изисквания към скоростта на техниките, нито към движенията на тялото, но контрастът между спокойствието и движението, между забавянето и забързването, както и контролът върху дишането, изразяват особености на това ниво"

Шимицу Такаджи

До колкото ми е известно, ударението в нивото каге е върху контраста между бавните и незабележими, от една страна, и бързите и видими, от друга страна, техники и движения в катите. Сравнявайки нивото каге с нивото омоте, катите от първото ниво съдържат много повече вътрешна борба. Те са по-кратки и по-прости, но включените в тях движения са от такова естество, че външен наблюдател не може да долови какво се случва между двамата противници, докато те се борят да спечелят критичния за победата момент.

Причината за използването на наименованието каге (сянка) не е ясна. Просто, но и произволно обяснение, е това, че опонентът очаква реакция тип омоте, а е изненадан от  джодока, който от познато положение извършва непозната атака. По-вероятно е обаче наименованието каге да представя вътрешното лице на Шинто Мусо Рю джодо, неговата невидима страна, където борбата се осъществява в тишина и без движение.

Както се спомена по-горе, имената на формите са същите, както в нивото омоте, макар две от тях да имат алтернативни версии, което прави общия брой на катите четиринадесет.

1. Тачиотоши (падащ меч)

2. Цубавари (разбиване на защитата)

3. Цукизуе (постигане до целта)

4. Хиссаге  (придърпване на меча)

5. Сакан (вход от ляво)

6. Укан (вход от дясно)

7. Касуми (мъгла)

8. Мономи (да видиш нещата)

9. Касаношита (под широка шапка)

10. Ичирей (единична дъга)

А. Версия 1

Б. Версия 2

11. Нейанучи (в стаята)

А. Версия 1

Б. Версия 2

12. Хосомичи (тесен път)

Следва да се отбележи, че „алтернативните версии" не са такива в истинския смисъл на думата. Те са допълнителни форми, като и двете версии трябва да бъдат изучавани и практикувани, за да може да се твърди, че каге се усвоява, както трябва.

Самидаре (ранен летен дъжд)

(няма обяснение, дадено в ръководството на Шимицу сенсей)

Чувал съм Паскал Кригер сенсей да казва, че значението на самидаре е хикиотоши, като е сигурно, че първите три форми наблягат на хикиотоши до краен предел.

Катите от нивото самидаре се основават на две основни идеи:

- изпреварващия удар в началото на катата;

- високата интензивност на двубоя по време на цялата ката;

Нюансът на думата самидаре (или сатсукиаме - и двете означаващи буквално „майски дъжд" или „ранен пролетен дъжд") насочва вниманието към пороен дъжд или мусон. Това усещане лесно може да се види в катата, в която и двете страни непрекъснато се атакуват една друга, докато накрая бързината не определи победителя. По време на тренировките осъзнах, че съдържащата се в името на тази група от кати дума „ранен" отразява изпреварващия начален удар на шиджо (практикуващия с джо) в отговор на сеченето на учидачи. В катите липсва авасе, като всяка една от тях започва незабавно като истинска физическа битка, при която и двете страни търсят дистанция за бой.

Нивото включва шест кати:

1. Ичи монджи (права линия)

2. Джумонджи (кръст)

3. Кодачи отоши (падащ къс меч)

4. Миджин (зен) (фрагменти - отпред)

5. Миджин (го) (фрагменти - отзад)

6. Ган цубуши (сразяване на очите)

Втората ката съдържа необичайно дълго продължаващ киай по време на втората си част, може би за да се подчертае по този начин поддържаното постоянно напрежение по време на катата.

Следва продължение...

Из „British Iaido Manual"

Превод: Ганчо Загорски

Основните концепции в иайдо са трудни за обяснение, тъй като се развиват индивидуално у всеки в процеса на тренировка и това е единственият начин да бъдат разбрани правилно. Начинът им на възприемане показва до какво ниво в развитието си са достигнали трениращите. На изпит за степен, оценяващите следят дали практикуващият е разбрал и прилага основните принципи с помощта на практическия опит от тренировките, а не просто чрез повтаряне на писаната теория.

Основни концепции:

- Дай кьо соку кей (Dai kyo soku kei) - Голямо, силно, бързо, плавно. Това са четирите основни характеристики на боравенето с дълъг меч, написани в реда, в който начинаещите трябва да наблегнат на тях. Първо, ударението трябва да се постави върху големите, широки движения, тъй като широката амплитуда дава основа за силата на движението. След като чувството за вътрешна сила бъде развито у практикуващия, скоростта постепенно се увеличава без излишно прибързване и припряност. Чак след като движенията станат големи, силни и бързи, техниките могат да се слеят в непрекъснато, плавно действие, разделяно само от правилното киме (концентрация на движението в точно определен момент, при пълна синхронизация на тяло и съзнание), като не се допуска суки (незащитено място, което противникът би атакувал).

- Ензан но мецуке (Enzan no Metsuke) - „Поглед към далечни планини". Означава, че погледът е фокусиран в далечината, не е разсеян, нито пък е концентриран върху една определена точка, а по-скоро вижда всичко ясно, тъй като фокусирането върху отделен детайл, свързан с противника, обикновено води до игнорирането на други потенциални заплахи. В действителност, необходимо е да възприемаме единствено разстоянието и тайминга на противника. Врагът пред нас трябва да бъде в центъра на възприятията ни, но не и точката на визуален фокус, оттук и цитатът от Мусаши: „Възприятията са силни, зрението е слабо". Ензан но мецуке е част от фудошин.

- Фудошин (Fudoshin) - Това понятие се превежда по много различни начини, като „непоклатим ум", „неудържим ум" и „свободен ум". То е често коментирано от майстори на меча като Ягю Муненори (Yagyu Munenori) и Зен-майстори като Такуан Сохо (Takuan Soho). Понятието се среща още като Ши шин (Shi Shin), носещо същото значение. При това състояние, умът е свободен да възприема всички неща такива, каквито са, без да е възпрепятстван от съзнателно насочени мисли (фушин).

- Фушин (Fushin) - „Възпрян ум" - когато е възпрепятстван от страх или съмнение, или смутен от логически, или концептуални мисли, умът не е свободен да отговори на динамичните обстоятелства извън нас.

- Фукаку (Fukaku) - Това понятие характеризира нагласата на опитния будока, изградена след години упорити тренировки. Не е възможно да бъде описана точно, но при опознаване на въпросния практикуващ, несъмнено става видима.

- Джо ха кю (Jo ha kyu) - Този термин е изведен от Но-театъра (основна форма на японска музикална драма, с представления, провеждани от 14-ти век). Понятието включва отделни действия, образуващи едно цяло. Превежда се като „Приготовление, развитие и заключение". Основно се разглежда като времева синхронизация - постепенно ускорение с чувство на увеличаване на приложения натиск/контрол, което продължава до крайната фаза на движението. Работата с краката (аши сабаки) при Но-театъра са идентични с кендо, докато най-драматичните форми на Но са аналогични с движенията при иайдо-катите.

- Касо теки (Kasso teki) - Свободно се превежда като „Въображаем противник". В действителност обаче този термин не се отнася само до разстоянието и позицията на противника, а и до това как нашите действия се отразяват върху него - например, дали след определено наше действие противникът би се отместил назад или встрани, или би паднал поразен. С други думи, Касо теки се отнася до общата логика на нашите действия, отнесени към вида, позицията и движенията на противника.

- Кигурай (Kigurai) - „поведение" или „изражение". Изразява превъзходство, идващо от подобряване на уменията за работа с меч, което не бива да бъде примесено с арогантност. Това е качество, което би спряло всеки потенциален агресор от атака.

- Ки кен тай ичи, Шин ги тай ичи (Ki ken tai ichi , Shin gi tai ichi) - „Дух, меч и тяло са едно". Това е съсредоточаването на цялото същество на практикуващия до пълна отдаденост. В началото, на чисто хореографско ниво, представлява едновременно извършване на стъпка, сечене и дишане, които с напредване на тренировките се превръщат в едно неделимо цяло.

- Кирьоку (Kiryoku) - „Вътрешна сила". Когато в една атака присъстват ки кен тай ичи, джо ха кю и семе, и практикуващият показва кигурай и фудошин, тогава атаката е неудържима, няма враг, който да й устои. При такава атака се усеща кирьоку.

- Койгучи но кири гата (Koiguchi no kiri gata) - „Метод за разсичане на устата на шарана". Това е техника за изваждане на меча от сая, която включва тайминга, с който двете ръце пристигат до цуба и цука, позицията и начина по-който се избутва цуба напред и координацията между лява и дясна ръка, когато започва изваждането на меча.

- Кокоро (Kokoro) - В нашия език няма точно определена дума, която да опише това понятие. Най-често се превежда като „дух", „сърце" и дори „чест". Като цяло, това е отношението на честност и добросъвестност към хората, което внушава увереност и уважение.

- Риай (Riai) - „значение", или „логика". Да знаеш какво целиш да направиш. В повечето случаи е свързано с касо теки, но включва не само поразяването на врага, а и избягване на потенциални препятствия, съобразяване с позицията на намиращите се в близост хора, които не са включени в схватката, както и други специфични обстоятелства.

- Сатсуджин кен/Катсуджин кен (Satsujin Ken/Katsujin Ken) - Когато мечът се използва с нечисти намерения и без нужната дисциплина, той неминуемо се превръща в унищожителен, меч, отнемащ живот, или сатсуджин кен. От друга страна, когато изграденият характер на опитен майстор в боравенето с меч му позволява да разреши даден проблем по мирен начин, без да използва придобитите си умения, за да причинява болка и насилие, това е катсуджин кен - меч, даващ живот.

- Сая но учи но качи (Saya no uchi no kachi) - „Победа в сая-та". Това е крайната цел на всеки, следващ Пътя на меча - да постигне победа без да извади меча от ножницата му.

- Сей то до (Sei to do) - Спокойствие и движение. Означава, че колкото и да е активно тялото, умът и духът на трениращия трябва да са спокойни и неиздаващи намеренията към противника.

- Семе (Seme) - „бутане", или по-точно - „натиск". Чувство за контрол и избутване на противника назад или още по-добре - надолу. Чрез контролиране движенията на тялото и меча, с чувството за избутване назад или натиск надолу, може да се упражни пълен контрол върху противника, което да позволи на практикуващия, налагайки определен тайминг, да прикрие своите слаби места (суки), които противника би могъл да атакува.

- Шу ха ри (Shu ha ri) - Това са трите стадия в развитието на всеки практикуващ:

Шу - Първоначалният етап, при който ученика следва всеки детайл от инструкциите на своя учител, без да ги оспорва и осмисля.

Ха - През този етап най-опитните ученици, поглеждат отвъд учението на своя учител, за да поставят придобитото познание в по-широка перспектива и да задълбочат разбирането си за него. Достигналите до този етап могат да обучават ученици, намиращи се в предходния етап.

Ри - Етап, в който разбиранията на практикуващия са достигнали степен, в която той може да върви по собствен път, без допълнителни напътствия и е напълно завършен учител.

Трите етапа (особено първите два) се припокриват значително. В съвременните системи за степенуване, ренши показва, че даден практикуващ е преминал от шу към ха, кьоши - преминаването от ха към ри, а ханши - че вече е достигнато ри.

- Тачи казе (Tachi kaze) - „Вятър на меча". На практика това е звукът, издаван от меча в процеса на рязане. Твърди се, че ако рязането е изпълнено правилно и фокусирано, страничен наблюдател може да се ориентира за положението на противника единствено по звука, а в същото време от гледната точка на противника мечът не би издал и звук.

- Тай чи тай бун (Tai Chi Tai Bun) - „Чуй с тялото си, мисли с тялото си" . Това означава, че сензорните органи възприемат информация само повърхностно, а интелектуалното възприемане на дадена техника е неуместно. Умението за боравене с меч трябва да се усети и възприеме от цялото тяло, и може да се научи единствено с опит и практика, а не чрез постоянно премисляне.